Настолни игри
Когато чуем „настолна игра“, в повечето случаи се сещаме за любимата на малки и големи „не се сърди човече“ или пък „монопол“. Всъщност в световен план настолните игри са огромна индустрия със стотици нови заглавия всяка година. Повечето настолни игри следват обща концепция – група от хора – семейство, приятели, а дори непознати се събират около играта и започват да редуват ходовете си, обикновено изигравайки карти или местейки пионки, следвайки определени правила.
Dixit
Преди няколко години обаче се появи една игра, която не може да бъде поставена в никоя от съществуващите категории. Френската “Dixit” излиза от класическите рамки на настолните игри и пренася играчите в един приказен свят, в който фантазията е основният актив, на който всеки състезател трябва да заложи. Използването на думата „състезател“ също е доста условно, защото състезателният характер на играта остава едва на втори план.
Стандартното игрално поле, на което всеки от играчите поставя пионките си, е заменено от множество красиво нарисувани, детайлни и абстрактни карти. Например стълба виеща се към облаците и охлюв в подножието й или пък Гаврош, който предизвиква огромен дракон с дървен меч. Всяка от тези карти би могла да представлява смелост за едни, обреченост за други, а за трети да е тежкият път към обетованата земя.
Как играта ще се развие, зависи от самите играчи – творческото им мислене и разбира се чувството им за хумор.
Как се играе?
Всеки от играчите държи 6 карти в ръката си. На всеки кръг един от играчите е 'разказвач'. Той трябва да избере една от картите си и да я постави с лицето надолу върху масата, като същевременно я опише на останалите. Описанието може да стане чрез дума, изречение или дори цял стих или песен – на практика ограничения няма.
След обяването на описанието всеки от останалите играчи трябва да избере от своите 6 карти най-пасващата на това описание карта като също я поставя с лицето надолу върху масата. Всички карти се разбъркват и се обръщат, така че всеки от участниците да има възможност да ги разгледа.
Цел на играта
След като картите се обърнат и всички ги разгледат, предстои гласуване. Целта на разказвача е картата му да бъде разпозната от поне един човек – т.е. описанието не трябва да е прекалено неясно или абстрактно, но същевременно да не я разпознаят всички - т.е. да не преразкаже буквално какво има нарисувано на нея.
Целта на останалите участници е да познаят коя измежду всички карти е картата на разказвача. Ролята на разказвач в един от най-приятните моменти за всеки участник. Асоциациите може да са отделни думи или фрази, а също така и цели изречения или текстове на песни и стихотворения. Играчите могат да се разберат предварително асоциациите да са само на определена тема – например любов – и всеки разказвач е длъжен да съобразява обяснението на картата с тази тема.
Същевременно останалите играчи не скучаят, а търсят най-добрата карта спрямо описанието на разказвача. Всеки си мисли, че неговата карта е най-подходящата и ще успее да заблуди останалите. Често се случва играчите да дадат толкова интересни асоциации по темата, че разпознаването на картата на разказвача става трудно, а вероятността да бъдем заблудени от карта на друг играч голяма. Разгадаването на асоциациите на останалите се превръща в най-забавният елемент от играта.
Рецептата
За да бъде един играч добър, той трябва много бързо да успее да вникне в начина на мислене на другите играчи и същевременно да покаже асоциативно мислене и фантазия. Най-вече трябва да има желание да се забавлява заедно с всички останали участници.
Когато чуем „настолна игра“, в повечето случаи се сещаме за любимата на малки и големи „не се сърди човече“ или пък „монопол“. Всъщност в световен план настолните игри са огромна индустрия със стотици нови заглавия всяка година. Повечето настолни игри следват обща концепция – група от хора – семейство, приятели, а дори непознати се събират около играта и започват да редуват ходовете си, обикновено изигравайки карти или местейки пионки, следвайки определени правила.
Dixit
Преди няколко години обаче се появи една игра, която не може да бъде поставена в никоя от съществуващите категории. Френската “Dixit” излиза от класическите рамки на настолните игри и пренася играчите в един приказен свят, в който фантазията е основният актив, на който всеки състезател трябва да заложи. Използването на думата „състезател“ също е доста условно, защото състезателният характер на играта остава едва на втори план.
Стандартното игрално поле, на което всеки от играчите поставя пионките си, е заменено от множество красиво нарисувани, детайлни и абстрактни карти. Например стълба виеща се към облаците и охлюв в подножието й или пък Гаврош, който предизвиква огромен дракон с дървен меч. Всяка от тези карти би могла да представлява смелост за едни, обреченост за други, а за трети да е тежкият път към обетованата земя.
Как играта ще се развие, зависи от самите играчи – творческото им мислене и разбира се чувството им за хумор.
Как се играе?
Всеки от играчите държи 6 карти в ръката си. На всеки кръг един от играчите е 'разказвач'. Той трябва да избере една от картите си и да я постави с лицето надолу върху масата, като същевременно я опише на останалите. Описанието може да стане чрез дума, изречение или дори цял стих или песен – на практика ограничения няма.
След обяването на описанието всеки от останалите играчи трябва да избере от своите 6 карти най-пасващата на това описание карта като също я поставя с лицето надолу върху масата. Всички карти се разбъркват и се обръщат, така че всеки от участниците да има възможност да ги разгледа.
Цел на играта
След като картите се обърнат и всички ги разгледат, предстои гласуване. Целта на разказвача е картата му да бъде разпозната от поне един човек – т.е. описанието не трябва да е прекалено неясно или абстрактно, но същевременно да не я разпознаят всички - т.е. да не преразкаже буквално какво има нарисувано на нея.
Целта на останалите участници е да познаят коя измежду всички карти е картата на разказвача. Ролята на разказвач в един от най-приятните моменти за всеки участник. Асоциациите може да са отделни думи или фрази, а също така и цели изречения или текстове на песни и стихотворения. Играчите могат да се разберат предварително асоциациите да са само на определена тема – например любов – и всеки разказвач е длъжен да съобразява обяснението на картата с тази тема.
Същевременно останалите играчи не скучаят, а търсят най-добрата карта спрямо описанието на разказвача. Всеки си мисли, че неговата карта е най-подходящата и ще успее да заблуди останалите. Често се случва играчите да дадат толкова интересни асоциации по темата, че разпознаването на картата на разказвача става трудно, а вероятността да бъдем заблудени от карта на друг играч голяма. Разгадаването на асоциациите на останалите се превръща в най-забавният елемент от играта.
Рецептата
За да бъде един играч добър, той трябва много бързо да успее да вникне в начина на мислене на другите играчи и същевременно да покаже асоциативно мислене и фантазия. Най-вече трябва да има желание да се забавлява заедно с всички останали участници.